Разделен от баща си в началото на войната между Грузия и Абхазия, 12-годишният кривоглед Тедо е уморен от бежанския живот. Той работи здраво в автосервиз, а младата му майка Кето е чиновничка, но това не е достатъчно, за да преживяват. Кето започва да проституира, за да могат двамата да оцелеят. Тедо обаче не може да се примири с това и решава да потърси баща си в разтърсваната от сражения Абхазия. Той пренебрегва предупрежденията да не ходи в опасната зона и заминава за там. Тъй като не знае местния език и се бои за сигурността си, Тедо се преструва на глух, докато одисеята му го отвежда през физически и емоционални пейзажи и граници, където властват национализмът и максимата "око за око". Опустошеният от войната свят, на който се натъква Тедо, отразява сложния свят от мисли в главата на момчето.
