Въпреки увеличаващите се обещания на политици за това, че ще увеличат разходите за образование, системата на общественото такова е в криза. Режисьорът Дейвис Гугенхайм напомня, че статистиката за образованието си има имена: Антъни, Франсиско, Бианка, Дейзи и Емили. Техните истории са в основата на този филм. Режисьорът проследява пътят на тези обещаващи деца през система, която по-скоро заклеймява, отколкото окуражава академичното развитие. Филмът е задълбочен анализ на общественото образование и проблемите на системата. Все пак Гугенхайм налага тезата, че добрите учители правят добрите училища и дава надежда, че нещата могат и да се променят към по-добро.
